Apr 29, 2008, 6:57 AM

Пролетно 

  Poetry
698 0 3

 

Посветено.

 

 

Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.

Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.

Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,

и не знам, не знам дали пак ще цъфти..

 

Над света вишните ронят приказен цвят...

Моята пролет кълне се, че пак ще обичам...

Едно прогонено име, един стон непознат

в мен покълват и пак те изричам...

 

Най-бялата пролет е тази. Тя обещава.

Зелени сънища, в които те има. Щастлива съм.

Приказни капят цветовете на вишните. Ранява

красотата, в която те няма. Само пролетен сън...

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??