Пролетно

Apr 13, 2011, 8:57 PM

Poetry » Other

495 0 5

Кожуха зимен си съблича Планината,

на Слънцето се радва и мълчи.

А Пролетта косите си размятала,

люлее се във люлка от лъчи.

Небето спуска се опасно ниско,

със облаци завива Долината.

Ревнува я и много му се иска

да не флиртува тя с Южняка - Вятър.

Навред танцуват сенки много млади.

Безгрижни птици звънко се надпяват.

Потоци, извори и сини вади

с тревичките свенливо се задяват.

И Въздухът изпълва се с надежда,

очаква нещо светло да се случи.

Животът своя пъзел пренарежда

и на любов от Пролетта се учи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.