Пролет, стича се зеленото
по хълбока на деня
и със тебе споделено то
носи радост, светлина.
Мисли, треви избуяли
между пръстите избухват.
Пролетни са ветрове повяли
и е сънно, и е хубаво.
Ти ли смени сезоните?
Кукувица ли закука?
Търся пъпки между клоните
дето с тебе бяхме тука.
Носиш ми небе и пролет,
обич - огнена магия.
С теб готова съм за полет,
моя светла орисия.
© Вяра Дамянова All rights reserved.