Разлистват се тревичките, цветята

разцъфват – многоцветия безброй,

и птичките чирикат, със зората

земята къпи се в порой

на слънчеви лъчи и радост...

живота се събужда за живот...

за полет... топлина... и песен...

но в моята душа е есен,

безумства, врява и лъжи,

във моята душа вали,

незримо вечно безпокойство

дъждът превръща във сълзи,

и моята душа тъжи...

навън е пролет,

в мен е есен,

блянуван е  сънят небесен,

и  някой тихичко шепти:

Лети, Лети, Лети, Лети!