Снегът затрупа вече двора,
мълчи чешмата в леден сън.
Навред е пусто, няма хора
и тихо, тихо е навън.
А в мен сърцето без умора,
дочуло сякаш на кокиче звън,
крещи заключено в затвора
и иска да изхвръкне бързо вън.
Нехае милото за този сняг,
за него винаги е пролет.
Мечтае пак за слънчевият бряг.
Сърцето винаги е в полет, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up