И ето я, пристигна с птичите ята
онази пролет, чакана, сънувана.
И скоро с бялото закичена,
ще радва майки, старци и деца.
Мъжете ни, загрижена над делника,
със уморени погледи и сбърчени чела,
ще я усетят ли, над чашата приведени,
че тя ги чака във постеля на жена.
Навярно пак ще промърморят нещо.
За тока, колко станал скъп.
За наема, храната, или всичко
събрано със проблемите накуп. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up