“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,
пак избухва в цветен пастел.
Очарова ме в бурен екстаз
все по пътя ни дивен, приел
и вселенските дивни представи,
неусетната мощ на нощта,
там, където добри идеали
дремят в лоното на самота.
“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,
сякаш гали ме с вятър горещ,
а пък ти ми поднасяш топаз -
в тази стая сме още на свещ… ...