Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче
чирик-чирик, на скок-подскок, потрепна, клъвна и изпърха
в тръстиките край блатен слог и ето, пролетта се върна.
Денят е още босоног, коминът остър дим изкашля,
додея му дори на Бог от вечната човешка каша...