Всяка любов пролука си има.
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни
на нечия светла, ранима душа,
взривени мълчания, дни суеверни
през тая пролука с любов се тешат.
Оттам преминават обиди, раздели,
шепот и крясък, смисъл и зов...
Оттам се изтича самотна в неделя
понякога даже самата любов.