При мен на пръсти вече нощем ти не идвай!
Знам, "обичаш ме", но по-добре без мене свиквай!
Не позволявам моето тяло ти да грабиш!
И с мене нагло пак жена си ти да мамиш!
От мене всеки гледа само как да граби,
да ме има за нощта, а сутринта да ме остави...
Но до края ще се боря, щом съм жива,
заслужавам някой ден и аз да съм щастлива!
Eто ме - изчерпана - ти ми го направи!
С всичките си зли лъжи това ми причини...
В онази утрин, помниш ли, когато ме остави,
в мъката реших сама да се променя!