Денят не стига, за да оцелееш,
нощта не стига, няма да заспиш.
Кажи ми, за какво живееш
и за това на кой ще отмъстиш?
В очите ти живеят въглени,
привлечени от кръглата луна.
Сълзите-сажди стичат се по бузите
катранени и пълни със вина.
И все се питаш кой те приковава
да съществуваш в този тъжен свят?
Да, ти си Прометеят! Но не знаят...
Кому е нужна твойта свобода? ...