Луната, бледоликата изпраща,
парче от своята лунна погача!
По паяжината на своите лъчи,
та тя, бледоликата, прати и мечти!
Ах, небето ме целуна с нежни устни
и прошепна думи, неказвани често.
В душата ми премина горчива страст,
та то иска и над съня, да има власт!
Ех, Луната в тъмнолики, звездни нощи,
там където, думите са само ноти,
животът мой...направи щур,
та той е станал...вече друг!