Sep 30, 2007, 1:41 PM

Промяна 

  Poetry
534 0 11
Луната, бледоликата изпраща,
парче от своята лунна погача!
По паяжината на своите лъчи,
та тя, бледоликата, прати и мечти!

Ах,  небето ме целуна с нежни устни
и прошепна думи, неказвани често.
В душата ми премина горчива страст,
та то иска и над съня,  да има власт!

Ех, Луната в тъмнолики, звездни нощи,
там където, думите са само ноти,
животът мой...направи щур,
та той е станал...вече друг!



© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??