Проникна с нежен взлом и във съня ми.
Невероятен си. И как успя?
Любов ли е това? Или е друго?
Разтърсват ме и стъпките в жарта...
Рубинен е сънят и ще го нося,
като изваян накит с монограм.
И... не това е всичко, не това е.
А другото, което не е сън...
За първи път е толкова различно.
Объркана съм – кой си? Как дойде?
И как успя да бъдеш... да си близко?
Запомних теб и топлите ръце.