Прилича на доверие, но всъщност
е само изкусителната жажда.
Отваряш всички облаци и пускаш
съмнителните дъждове да влязат.
Присъстваш, но си само наблюдател
и не отричаш, нито вдъхновяваш.
Какво очаква верният приятел,
ако е верен само на тъгата?
Какво да му дадеш, като сърцето
за всеки лъч човечност благодарно,
потъва сред случайна неизбежност
и чужди намерения повтаря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up