Nov 12, 2010, 9:26 PM

Пропаст 

  Poetry » Phylosophy
731 0 6

А толкова ми е дълбока пропастта!
И толкова примамливо сега ме кани...
Дали към дъното ù искам да летя
в мига, когато ще съм пеперуда - знам ли?!
А плитък бе животът ми насреща ù,
все равни пътища вървях - утъпкани...
Но време е да се проборя с нищото,
да се превърна в цвете, та дори и стъпкано...

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??