Така чаках онзи миг,
в който с теб ще
се слея, пред Бога,
така копнея.
Чаках да пристъпи към мен в бяло
онзи ангел - душа,
с който бях се слял в цяло.
Виждах слънцето как грее
на твоята свята гръд,
знаех, че то и Луната се карат,
кой ще свети над Земята
докато ти пристъпваш в позлата.
Галех устните ти с пръсти
в моите мечти изкусни,
а от алената плът тогава
бликала е кръв.
Със стомана хладна ти
освободила си сърцето
кръв бледно червена е
изгонила тъгата от лицето.
Вярвах сляпо, че със същия
плам ме обичаш,
а сега
отвъд живота с ръце,
прострени за прегръдка
към своето откраднато сърце
тичаш.
© Аз All rights reserved.