Трябваше, не утре, не след време,
тогава бе ми нужен, тук и на мига...
Ръка силна болката ми да поеме,
да стопли, да разтопи в мен леда.
Не бе потребен за страсти и любови.
(това е друга тема, друг дневен ред)
Две думи да дочуя, да строшат окови,
които приковават душата като в лед.
Или да помълчим, притаени в мрака,
да сещам онзи нужен миг присъствие.
Помниш ли я, самотна тя стои и чака?...
Боли от празнота, боли от отсъствие... ...