Jan 28, 2015, 10:44 PM  

Пропяването на петлите 

  Poetry » Other
372 0 2

Пропяват - чувам - първите петли,

а мене още дрямка ме наляга.

В душата сънищата са дошли,

а виделото по баира бяга.

 

И чувам вече вторите петли,

а сънищата ме коват в леглото.

И вместо слънцето да ми светли,

аз още виждам на съня седлото.

 

Пропяват вече третите петли

и утрото през портата се вмъква.

Зората тъй в очите ми лютли,

че всичко в мене утринно замлъква.

 

И по намокреното ми стъкло

с лъча си плахо утрото почуква.

Свалила нощното си облекло,

нощта сега на възел се усуква.

 

И се търкулва, сякаш е кълбо

във кошничката на деня ми бодър

и той започва своето везмо

в разбудения ми душевен одър.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има хубави сравнения тук.
    Не разбрах нещо - какво е "летли"?
  • Отново оригинална и неповторима творба в прекрасен стих и образен изказ. Добре е, че чуваш петлите! Тежко на глухите!
    Много ми харесва! Поздрав от мен и пълноценен ден!
Random works
: ??:??