Когато погледът замръкне във зениците,
а в слепота зазида се душата.
Когато въгленче-тъга жигоса те
до притъмняване и болка в сетивата.
Когато лунната пътека е без спомени
и те отвежда към незрими сънища.
Когато утринната красота е прорез
между безкрайните дъждовни облаци.
Когато есенната тишина е стихнала
и не потрепва топлинка по кожата.
Спомни си ... нежността на Слънцето
и топлите ѝ устни ... след разсъмване ...