Като есенен лист ще отплаваш в реката,
но спуснат там от ръката на съдбата.
И подхвърлен от вятъра ще търсиш разплата,
но вече късно си сетил самотата.
Реката тъй буйна е, водата - студена.
Мъглата ще скрива желания бряг.
А ти ще се чудиш, навярно не дълго,
дали да не минеш на отсрещния праг.
Вълните те скриват от мене без жал.
Те не познават ни болка, печал.
А само те тласкат без умора, припряно
към поредния пристан за ново начало. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up