Дали е по-добре да нямаш сърце или да те боли до безкрай?
Дали да рискуваш всичко или да пропилееш живота в чакане?
Дали да плачеш с горчиви сълзи или да таиш болката в себе си?
Дали да бъдеш себе си или да бъдеш като тях, само за да се впишеш?
Дали да се бориш с живата или да го оставиш да мине през теб и да те смаже?
Дали да отправиш мечтателни очи към безкрайното небе или просто да се оставиш на течението?
Дали да търпиш болката или да я изтръгнеш и да у запратиш в тъмната бездна?
Дали да сдържаш напиращите гневни думи, или да бъдеш прям до болка?
Дали да крещиш, докато гласът ти изчезне или просто да сведеш глава?
Дали, дали, дали… Ти знаеш ли?
Защото всяко следващо решение е все по-трудно.
И всеки следващ ден по-оплетен от предходния.
Защото аз съм просто дете, а ти си по мъдър-от мен.
Защото ме е страх да реша сама.
Защото винаги е по лесно друг да ръководи живота ти.