Nov 15, 2014, 5:45 PM

Прошепнато 

  Poetry
855 2 6

Да можех да идвам поне във съня ти.

Когато в прозорците спи ранина,

когато прокрадва се тихо денят ти

и птици се съмват сред дрезгавина...

Когато унесен си най-надълбоко

и медено клепки упойва сънят...

На топченце в теб да се свивам, на кротко,

невидимо орехче от топлина.


Да можех поне във съня ти да идвам,

поне призори, в най-сладкия сън...

За да ти нашепвам, че мене ме има,

макар, че наяве... с тебе не съм.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??