ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче.
И нежността е разпиляна
в дланта на лятото сънливо.
А беше толкова красиво,
но сянката ти дълга стана.
Потъваш в здрачината мека.
Чета по звездната пътека –
Каквото трябва – ще се сбъдне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up