Прошка
Прости ми, че съм толкова жесток,
прости ми за поредната злина,
крещи без глас моята душа.
Ти - единствената на света,
която заслужата мъжката сълза.
Мъжката сълза (за най-красивата жена)
в мен блика и боли,
как бавно ме гори, усещаш ли?
Нямам въздух аз да дишам...
Нито глас, за да крещя...
нямам сили даже да напиша,
че обичам само тебе на света.
Няма те сега...
Няма те във трудност, болест и тъга.
Няма те сега...
Аз стоя и пиша този стих,
докато капе мъжката сълза.
Мъжете... те са силни... да,
но когато направят грешка
спрямо любимата жена -
се превръщат в падаща звезда,
преследвана от плач на мъжката душа.
Моля те за прошка.
Ти си моята жена,
с която ще бъда дори и след смъртта.
Не е вярно,
че мъжете не плачат
и бягат, когато боли...
Плачем по свой си начин...
Понякога безгласно дори!
А когато пред любимата жена заплачат,
значи вярват в нея, ЗАПОМНИ.
Мъжете трябва да са силни,
да не плачат...
Така ги учат, но уви...
Единственият, който вижда мъжката сълза -
това е любимата жена.
Мъж заплаче ли пред теб,
това означава,
че иска да е само с теб.
Има мъже, които не плачат... да...
защото те носят камък
вместо душа.
Аз проливам поредната сълза
и искам да се извиня.
Обичам те, съкровище безценно -
падам ти на колене
със цвете в ръка
и с плачеща душа.
© Георги Ангелов All rights reserved.