Сърцето ми отново в този час кърви обилно,
А в душата ми черна не остана нищо силно,
Очите ми уморени те молеха жално „Спри”,
Но от теб излизаха само огън и искри.
Ти ме пречупи...
Душата ми с отрова ти подкупи...
Разбиваше сърцето ми малко по малко...
А в погледа ти се четеше само думата „Жалко”...
И сега прошка от мене ти искаш?
Отново ли сърцето ми желаеш така грубо да стискаш?
И отново ли ще повтаряш думите „Обичам те безкрайно”,
Докато душата ми разкъсваш толкова крайно? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up