Прощаваме... Защо ли там, в душата
е някак малко тъжно от това?
В съня ти аз се приютявам, мамо,
за прошка, и с наведена глава…
Не се събуждай, тъкмо си заспала...
Аз мъничко при теб ще поседя,
ще те докосна по косата бяла -
при теб се върна твойта дъщеря...
Прости ми, че животът ми препусна.
Виновна съм - отново закъснях.
За прошка даже време не намирам,
но днес за малко някак си успях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up