Със вик на птици в съмналото утро
се ражда пак поредният ни ден…
И тръгва нероден към свойто трудно -
задъхан, жаден, вечно устремен.
Охлузен се провира в битието,
заченат в грях, живее в самота…
Отдавна си продадохме сърцето
на ония, със черните рога.
Навярно той ни праща лицемерно
да влезем в храма, като на парад.
Повярвали, че вече е простена
безумната ни, блудна суета. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up