П Р О Ш К А
Колко са нежни ласките твои!
Като на пролетно слънце лъчите.
Как нежно го правиш това:
да галиш с думи, с ръцете, с очите?
Как успяваш без дума една
да кажеш, че съм всичко за тебе?
Да забравиш за мойта вина,
която за мен е най-тежкото бреме.
Как успя да простиш, да забравиш?
Добрината ти граници няма!
И да ме галиш ти продължаваш... ...