Milimili (Милена Иванова)
73 101
May 24, 2011, 11:18 AM

Прошка 

  Poetry » Love
728 0 3

Тази вечер

седнах до голямото езеро

и не заплаках.

Не проклинах. Не ругах.

Не обвинявах. Не чаках.

Не се бунтувах. Не критикувах.

Не ревнувах.

Не построих поредната

въздушна кула.

Не нарекох илюзиите си

утеха и спасение.

Не.

Тази вечер просто бях.

И всички излишни думи,

които бих казала

по други поводи,

събрах в красива тишина.

Извих я на венче

и те закичих.

Спестих всеясното.

И всички опити

за гръмко дрънкане

паднаха в краката

на смирението.

Защото има хора,

на които можеш всичко да простиш.

 

Тази вечер

не седнах

и не плаках.

Дори езеро нямаше.

Но го усещах.

 

Беше само прошката.

 

 

23.05.2011.

© Милена Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??