renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Oct 16, 2011, 11:21 AM

Прошка 

  Poetry » Other
661 0 8

Това, че ти не можеш да простиш,
 остава твоя непростима грешка...
Пред истината с болка ще мълчиш
и сам накрая ще поискаш прошка...

 Недей да съдиш нечия вина,
а виж ти сам какво си сторил -
 дали с неволната от теб злина
не си на някой раните отворил...
Дали претръпнал, сам и отчужден
от чувствата си все ще бягаш
или отчаян в самотата ден след ден
към чашата по-често ще посягаш...
 Дали нехайно ще затваряш все
 след всяка обич тръгнала вратата...
 И няма да си като гладно псе,
самотно виещо подир луната?
Усещаш ли ме, с този стих -
 с поантата му... мисля - ясна...
Тъй както аз на теб простих -
 прощавай! Не прави душата тясна.
 Недей да мислиш, че във друг живот
цветя и рози ще се стелят...
И колкото да търсиш брод,
 до покаянието все ще стрелят...
 Куршумите на твоята вина
смъртта душевна ще преследват,
докато видиш бялата им светлина
 и прошка не поискаш... и не вземат.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??