Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони,
в които не разбирах Твоя глас,
и думите от мене неотронени,
за липсата на огън и на страст.
Прости ми хладенеещите чувства
и погледа отместен от целта.
Душата ми изпразнена и пуста
жадуваше неземна топлина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up