jenyivanova (Jasmin)
228 3427
Jan 7, 2014, 11:35 PM  

Прошка 

  Poetry » Love
445 0 3

молитвено пръсти преплитам
и отключвам в сърцето надежди
затворени зад железни врати...
проскърцват самотно и малко зловещо -
дихание от заспали мечти...
а онази Надежда, последната...
още несъбудена спи...

в молитва свеждам глава
думи се блъскат в душата ми
търся верните...
онези, с които пътя към себе си
като с дребни трохи ще маркирам...
а онази, последната, Вяра...
едва жива още кълни...

молитвено нагоре поглеждам
към нечий чужд хоризонт -
буревестник излита със вик
и вещае поредната буря...
а в очите ми

последната Мъдрост
гневна заплита двоен език...

душата ми, уморена,
прошката
неизмолена ще даде...
а сърцето... сърцето ми, 
на мен самата...
дали ще намери силите
за погубената

последна Любов...
да  прости...

Жени Иванова

© Jasmin All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ена (Елена Гоцева)и Bezzhichen (Безжичен )чак сега видях коментарите за този стих. Благодаря и на двама ви от сърце...
  • С Безжичен!
    Наистина много хубав стих, много!!!
    Понякога се случва... в толкова много публикации, ако човек се стреми да обхване повече творби, пропуска много стойностни.
    Тук е просто случайно пропуснато.
    Стихът е чудесен!!!
  • Интересно защо точно това е останало некоментирано - поне 42 пъти е прочетено (вероятно доста повече). Мисля че е много хубаво.
Random works
: ??:??