Иде ми пред теб да коленича

и да моля прошка за онези дни,

в които подир сенки тичах и се 

вграждах в каменни стени.

Дето слепешком те отминавах,

дни и нощи не те познах.

Вместо други теб ранявах и до тебе никога не спрях.

Търсих любовта си неживяна,

люшкана с крайпътни ветрове,

в щепота  променлив на бръшляна,

в други устни, в други светове.

Търсих любовта си неживяна,

търсих я с премръзнало сърце,

а пък тя - съдбовна и голяма,

чакала ме в твоите ръце.