Прошка

Mar 17, 2017, 9:59 PM

Poetry » Love

372 2 4

Прошка да искам не успях.
Слепи години горделиви...
С добротата си самотна бях,
днес – устни горчиви...

Прошка да искам не успях.
Тръгна си с ветровете...
С дните оглупях,
за теб и Боговете...

Моят свят е погубен,
а някога беше влюбен.
Тръпките са още по теб
и вдигам глава за мен и теб.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

дъждове (Димитрина Владимирова)

2017-03-20T12:35:44+02:00

Благодаря ви
Веси_Еси (Еси)

2017-03-20T06:18:30+02:00

Много ми хареса! Поздрави!
дъждове (Димитрина Владимирова)

2017-03-18T11:37:25+02:00

Благодаря ти господин Станев!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-18T11:26:47+02:00

Затрогваща изповед! Чувството за несбъдната любов остава като загаснало огнище...Там,в изпепелените чувства търсим оскъдни въгленчета топлина с надеждата да ги съхраним... Браво!😍

Прошка

Свързани произведения

Comments

Random works