LONTANA (Даша)
246 1356
Dec 8, 2006, 6:14 PM

ПРОШКА 

  Poetry
665 0 6

ПРОШКА

                 На И.

 

Толкова пъти прощавах

предателството и болката.

Все пак оставаха
спомени непростени.

Горчиви и тъжни -

есенни листи, отронени

Предаде децата ни... 

Предаде съня  им и хляба им...

Нима може да бъде
простено това?!

“Кой има нужда

от твоята истина -

питаше -

кой я обича, щом

по-грозна е от лъжата?”

Усмихнат горчиво,

отиваше в кръчмата

Плачех сама със децата

Плачех и в бримчици

вплитах майчина

болка и обич.

На теб никога

не изплетох чорапи!!!

Не ги заслужаваше...

Не остаряхме заедно

Не остаряхме никога...

Те не ти позволиха

да остарееш -

онези с лъжите

Чу ли ги днес?

Дори в гроба не те оставиха.

Никога не ти изплетох

топли чорапи за зимата,

Предаде ни -

прежда и обич не стигаше

Но днес ти простих.

Днеска чорапи плета

Ще ги имаш !

За твоята зима - вечната.

Нека те бъдат

моята истинска ПРОШКА.

И ти ми прости -

аз ще остана такава -

истинска,

каквато все пак
ти ме обичаше.

                                 

                                  08.12.2004г.

© Даша All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??