Прошка

Гледам сега празната стая
и твоя силует рисувам с очи.
Най-много от всичко тебе желая,
но разумът силно на сърцето крещи:
„Хайде, тихо! Мълчи!"

Прости за всичко, което направих,
болките, които причиних,
раните дълбоки, които оставих
и мечтите, които разбих.

„За прошка те моля сега!
Моля те, ако можеш, прости!",
сърцето ранило така,
тихо и кротко мълви.

Ангел и дявол в душата съм аз!
Започна да се губи вече буйната страст...
Пепел и мрак, дъжд от печал,
а сърцето обвито в скръб и във жал...