Mar 16, 2013, 1:51 PM

Прошка 

  Poetry » Other
636 1 1

 

 

           ПРОШКА

 

 

Смирено днес подавам ти ръка,

за прошка моля и прощавам,

потребност е за всякоя душа,

прости ли, тя се извисява.

 

В живота си не съм безгрешна,

не винаги съм и добра -

човешко е да правим грешки,

такава е човешката съдба.

 

По стълбицата на живота

от грях към прошка все вървим,

на път към своята голгота

човешкото да съхраним.

 

Смирено днес подавам ти ръка,

за прошка моля и прощавам,

от утре със пречистена душа

по пътя си ще продължавам.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??