Nov 26, 2007, 12:35 AM

Прошка 

  Poetry » Love
799 0 27
Как да му кажа сбогом!?
Да забравям не мога!

На сянка в градината останах,
сред аромат нежен на жасмина!
С лице милно  към пътната врата
и с болка, обвила ме в тъмнина!

Мишена бях от мирис и звуци,
напираха сълзи, дълги струи!
С уязвимост и  без топлота,
топлеха някога, но не сега!

В миг чувам  ритмични стъпки,
запяват в ухо ми цигулки звънки!
И... пламъкът в очите се смекчава!
А моят свят се буди и прощава!

Без него... бих страдала в Ада и в Рая,
не търпя нетърпимото и  зная,
че ръката ти ще намери моята...
И ви казах, истински е в душата
                       на думите ми... пороя!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??