Нощ за прошки... а за какво да простя!?
И дали аз не съм този, който най-много греши.
Знам, далече съм от безгрешните...
А дали не се възгордяват от туй!?
Безгрешни няма, всички сме хора...
някои сме примирими, а други не сме.
Точим си ножа, но страх ни обхваща, защо?
Дали не залагаме на чуждото зло.
Тогава невинни ли сме, кажи!?
Щом търсим във други нашите вини.
Пухкави облаци, мираж... прости ми,
мой глупав вътрешен глас.