ПРОШКА
Виновен си... за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем.
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки.
Виновен си за дните безутробни
и за безлунните ми бледи нощи.
За капките в очите ми дъждовни,
попили до разхалтените кости.
Виновен си за стъпките бездомни,
изпити от пръстта за Бог да прОсти.
За миговете тъжно импресивни, ...