Прошка за любов
Знам, че ангелите ме обичат,
но е още рано да съм с тях.
Твърде дълго в дявола се вричах
и от обич грешно те живях.
Рано ми е още да оставя
пурпурния изгрев в утринта.
Как нощта звездите ще кръщава,
ако в миг престана да летя?
Често дълго с Бога си говоря,
колчем моят път завърне в храм.
Вгледана във свещите Го моля
мъдро да прости за всеки грях.
Щом ме е създал да бъда птица
и да паля с погледи страстта.
Щом жарта е в моите зеници,
грях ли е красивата мечта?
Нека ми помогне да забравя.
Нека ми помогне да простя.
Съмва се... Разровена жарава.
Бог ми е простил за любовта
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, Дани!
-
************* Поздрав!
-
"Щом ме е създал да бъда птица
и да паля с погледи страстта.
Щом жарта е в моите зеници,
грях ли е красивата мечта?"
Не вярвам, да е грях, Дани!
Любовта е, която измива греховете ни!
Поздрав! -
Великолепен стих! На колене - само пред Бога!
-
Много ви благодаря Христо, Нина, Силве, Ели, Плами, Милена за милите думи!
-
Трогателно!!!
-
Поздрави, Дани.
-
Поздравления!Много хубав стих!
-
Добър е Бог!
Почитания, Дани! -
Чудесен стих!
Ти си горда и красива
нека и във любовта да си
непокорна и щастлива…
огън страстите ти да гаси!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
на danigallery - /стих, портрет/
"Влюбен залез" мечтае за "Утре"- то,
а "В дъжда" лумва "Пожар от мечти".
"Откраднати мигове" навивам на кутрето...
"Жадни очи"... "Жарава"... "Без сълзи"...
Аз "Дивачка" съм в "Приказно бяло".
"Земен ден" ми е "Кръстният път".
"Блус" и "Клетва" "Рисувам" нацяло.
"Самодивски цветя" пак цъфтят...
Тежки "Гроздове" късам с "Наричане"
Твоята "Вещица" е "Мъжко момиче".
Знай, "Хазартно" е мойто обичане...
"Не ревнувай", щом с "Прошка" се вричам...
"Самодива" съм, "Вярност", "Южнячка"
и "Весталка", и "Орисия", и "Жажда"!
Аз съм "Песен на момиче" и оплаквачката...
Аз съм "Вековна"..."Копнежна"..."Прераждане"...
Аз "Наивно" "Танц"-увам " "Молитви"- те
пред "Олтар"-а на "Лунната бездна"...
"Ще съм твоя", "Греховно" политнала...
Ще съм "Пристан", дори и във Звездното...
"Седемцветно" "Наздравица" пия,
"Срещу дявола" даже вървя...
"Този вятър" " Есенно" вие...
"До безкрая" "Без тебе" горя...
Аз съм "Вино", "Шейтанка" и "Лудост",
"За да бъдеш" " Листопад от звезди"!
"Аз решавам" дали да съм Чудо,
а от "Прошка за обич" - боли...
- - -
Жената Йорданка Господинова се надявам, че има кой да обича...
Аз не мога да си тръгна от данигалери и от нейните стихове! Обичам ги и туй то!
Зем.