"Прости ми, мила!", тези думи
по цели нощи крадяха ми съня.
"Не са простими твойте грешки!"
отвърнато ехтеше ми умът.
И всяка дума, не добре подбрана,
превръщаше се във бетонена стена
и всеки жест, направен ненавреме,
ме заключваше зад стъклена врата,
на която липсваше ключът на бравата.
Не можех и със думи да я потроша.
Не можех да се скрия от забравата,
която ме преследваше в нощта. ...