Прости ми и без да заслужавам, знам.
Нелепа е моята молба.
Дойде ми много - вече не издържах -
Всеки ден и час от нерви се раздирах аз.
Не плачи - и това не заслужавам,
както правото, живот да дарявам.
Ще вали дъжд пороен и с него ще си ида и аз,
заспала сън спокоен - няма веч да чуваш моя глас.
Пусни ме да си ида макар и с мъка велика.
Пусни ме, не можеш да ме спреш,
това е пътя, който ме избра - бавно и мъчително умирах ден за ден.
Защо да страдам, да чакам смъртта, като мога просто да заспя? ...