ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
May 27, 2011, 3:20 PM

Прощално 

  Poetry » Other
1570 0 22

 

 

Прощално

                                          На скъпите ни приятели

                                                       Лили и Любо

 

"Ето, виното е веч изпито

с мъка гледам празните стъкла”.*

Минало със спомени покрито

уж се връща в нови облекла.

 

Но личи, че  всичко е различно

и от този  евтин маскарад

лъха само мъка и комичност,

сякаш е палячовски парад.

 

В колбата - часовник ,  шепа пясък.

Кратък миг и… времето ще спре.

А в очи останали без блясък,

цялата вселена ще умре.

 

  

 * откъс от стара градска песен

 

 


© Христо Запрянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любе, когато става въпрос за продължителността на живота, той не бива да се измерва само и единствено с броя на преживените години, защото даже и тук времето е относителен фактор. Не става въпрос за неговата вече доказана относителност, разглеждана от техническа гледна точка, една сложна материя, която не е за този сайт, а и за това как, с кого и защо си преживял тези години и разбира се, какво в крайна сметка реално си направил и постигнал. Може да си живял и векове и пак да си останеш в детска възраст – друга сложна тема.
  • Времето на никой не прощава,
    и добре, че някак как да знам
    колко още ми остава.

    Поздрави, бате Ице!
  • Как съм пропуснала това хубаво стихотворение? Поздрав за поантата!
  • Благодаря ви.

    А някой ден... душите ни ще тръгнат
    за "онзи" чуден "Паралелен" свят
    Но няма спомените да изтръгнат,
    че те на живите за нас мълвят.

  • истинно и
    много хубаво е твоето
    стихотворение, Христо..въздействащо..
    сърдечно те поздравявам..
  • От мен отличен.Хубаво е да посвети6 на някого такова не6то.
  • Първо докосване до твоята поезия.
    Ще продължа!
  • Много силнен и въздействащ стих, приятелю!
  • Силен край!Докосващ стих!
  • Роси, Ели, Борко,
    Благодаря ви за вашата съпричастност.
  • !
  • Дълбоко. Колкото тъгата при сбогуване...
    Поздрави!
  • "В колбата - часовник , шепа пясък.
    Кратък миг... и времето ще спре."

    Овладяна, може да се нарече - мъжествена скръб...

  • Лени,твоето появяване беше много приятна изненада. Благодаря ти.
  • Някой ден... Много ми хареса! Поздрави сърдечни!!!
  • Така е rozza. Все има нещо, с което човек се сбогува - кога времено, кога завинаги. Накрая и с живота, който за съжаление, изхождайки от безкрайността и вечността на света, си е една кратка, нерядко и не особено приятна, командировка.
  • Животът е едно дълго сбогуване.
  • Благодаря ти Галина! Твоето мнение е важно за мен.
  • Прав си, Рицарю! Времето по-скоро е понятие, иначе, за разлика от обикновеното му приемане от хората, то е много относително и съвсем не е онази постоянна величина, за каквато се приема. Но така или иначе, при нормални "земни" условия това ни върши работа, затова, поне докато ние сме живи, то ще продължавза да си се измерма в познатите единици и техните производни. И за експериментите си прав, но тази тема е много дълбока и не е за този сайт.
  • Хареса ми сравнението "колбата часовник" -- прави си експерименти времето.
  • Ники и Илко, благодаря за добрите думи.
  • Така е, цели вселени умират, когато губим близки хора, истински стих, поздравявам те!!!
Random works
: ??:??