Прощално

Jul 29, 2009, 12:24 PM

Poetry » Love

774 0 2

Като мъничко дете то теб вървях и вярвах,
че слънчеви пред мен ще бъда всички дни,
но слънце не - а облаци на мене се събраха,
задуха, заваля и вляво в мен започна да боли.

Но много бури кротко в себе си съм преживял
и този дъжд сърцето ми не може да пречупи,
огорчен от теб ще си отида сам, щом липсва онова,
което значи всичко, но не може да се купи.

Пораснах точно с тези малки неуспехи,
макар да те обичам и жадувам все едно момче,
а цялата възможна обич исках да раздавам,
на тебе, мила, и на твоето дете!

18.06.2009

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lenya (Елена)

2009-10-23T20:34:06+03:00

Супер е!
gefita (Георги Табаков)

2009-07-29T15:05:08+03:00

Незабравимо.
Чиста топла любов със смисъл.
Въздух подаряващ обич.