ПРОЩАЛНО
(На баща ми 1927 – 3.08.2016)
Тъмно стана отвън, притаено.
Люшна немощно пламък свещта
от дъха, взел си сбогом със земното,
и притихна в дланта ми дланта,
що градила бе; щедро дарявала
ласка бащина, грижа и плод;
вместо думи, с дела осветявала
моя път към достоен живот.
Младостта ми бе мътна река.
Тъй се случи... Допуснах куп грешки. ...