Jun 21, 2017, 7:59 PM
Прощално
Късно вечер пред вратата ще застана.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна,
ще погаля спящото лице,
с червена роза тялото ти ще докосна
и ще изчезна като сняг в летен ден.
Плахо ще докосна познатите стени.
С надежда, любими, тебе ще потърся
като призрак райските врати.
Нежно устните ти ще целуна,
ще погаля спящото лице,
с червена роза тялото ти ще докосна
и ще изчезна като сняг в летен ден.
© Дочка Георгиева All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
