Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?!
Навих ти гривна с крайчето на ден.
Вземи!
Изкърпих и мантото старо
с игли от слама. После, с нишки лен
бродирах му глухарче на хастара.
За теб е!
За из път – парче рачел. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up