Тиха нощ, небосклон цял в звезди.
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща.
Аз за себе си мисля смутено...
Как вървиме ръка за ръка,
а пък в нас е до болка студено.
Всеки своите стъпки унесен брои.
Всеки за себе си търси утеха.
Само пръстите, както преди,
(все тъй по навик), са сплетени. ...