Прощавай, татко, но вече
няма тежест твойта дума.
Даже лекичкият вятър
я вдига като ланска шума...
Знам, след дъжд ще ме подхлъзне.
Не зная още как да падам...
Не страдам... не страдам...
Не страдам!
От тези думи събрах си
шепа халосни куршуми...
Не, не ме убиха...
Направиха ме много тиха... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up