Прощавай, татко, но вече
няма тежест твойта дума.
Даже лекичкият вятър
я вдига като ланска шума...
Знам, след дъжд ще ме подхлъзне.
Не зная още как да падам...
Не страдам... не страдам...
Не страдам!
От тези думи събрах си
шепа халосни куршуми...
Не, не ме убиха...
Направиха ме много тиха...
03.01.2011 год.
© Радка Миндова All rights reserved.
много хубав стих...сърдечно.